fbpx

The leap of faith / Скока на вярата

The leap of faith / Скока на вярата

The leap of faith / Скока на вярата

The Leap of faith…

Yīng was still a little eagle, hatched during the spring, which provided him with  a lot of sunrays and a wide variety of different scents, coming from the blooming trees… It was unclear why his parents had decided to name him with the Chinese word for eagle… Wasn’t China too far away? How could they know words in a language, they have probably never heard…

The little eagle chased these thoughts from his head, because the spring was long gone, the summer had also passed its turn and now all the power was in the hands of the autumn, which changed her moods easily. Once she was smiling, providing everything with the rays of the tireless sun, and then she frowned and called the always sad clouds, which occupied the sky and made everything around seem somehow lonely, sad and unfriendly…

Well, obviously, that day the autumn was not in good mood. Cold wind was bending the branches of the tree, making all the leaves, which had managed to resist his previous blows, fall down…

It was time for Yīng to fly… For so long he had been listening about the scenery, which his relatives saw, soaring above the earth… The heart of the little eagle longed to fly around the endless skies…higher and higher until he reached the sun itself…

He longed, yes, but for the last 30 minutes he was standing on the edge of the cliff and couldn’t make a step further to the abyss… He was afraid… What if he couldn’t spread his wings? What if he felt down without taking a glimpse of the sight his heart desired…? No, no, no!!! A hundred times no! Yīng was an eagle! Yīng was the king of the sky! The eagle was a carnivore everyone should fear!

What exactly was he afraid of? Falling? Was he eager to wait a bit longer, to torture his soul, craving for freedom… Was he ager to mute the instinct, which was whispering in his head to spread his wings an fly… Was he really eager to wait? Definitely no!  Would he fall down? Better no, because he was now running toward the edge of the sheer rock and compared to his previous attempts, this time he didn’t stop!

He felt the wind playing with his feathers…while Yīng was falling into the abyss… 1, 2, 3…10 seconds passed slowly, torturing all his senses… The little eagle had made his choice, he was eager to face the ground until he looked at the sky… For God’s sake! The sky was his home! The home he refused to leave! Forcing all the will he had, Yīng spread his wings…

He spread his wings and flew!

_______________________________
Български
_______________________________

Йнг беше все още малко орле, излюпено през пролетта, която го дари с много слънчеви лъчи и безброй различни аромати, идващи от цъфтящите дръвчета… Неясно защо родителите му бяха решили да го нарекат с китайската дума за „орел“… Не беше ли Китай твърде далеч? Как можеха да знаят думи на език,който вероятно никога не бяха чували…

Орлето изпъди рязко тези въпроси от съзнанието си, защото пролетта отдавна си бе отишла, лятото също бе минало реда си и сега властта беше в ръцете на златната есен, която доста често сменяше настроенията си. В един момент се усмихваше благо, даряваше всичко наоколо с благодатните лъчи на неуморното слънце, а в следващия – свъсваше вежди и викаше вечно сърдитите облаци, които бързо се разпростираха по небосклона и караха всичко наоколо да изглежда някак неприветливо, самотно и тъжно…

Е, днес, явно есента не бе в настроение… Студен вятър огъваше клоните на дърветата и събаряше последните обагрени в жълто листа, които някак бяха успели да устоят на предишните му пориви…

Време беше Йнг да полети… Толкова дълго беше слушал за гледката, която роднините му виждаха, реейки се над земята… Сърцето на малкото орле копнееше да се рее из небесната шир, все по-високо и по-високо докато стигне самото слънце…

Копнееше, да, но от 30 минути стоеше на ръба на скалата и не можеше да направи нито крачка към пропастта… Страхуваше се… Ами ако не успееше да разпери крилете си? Ако паднеше без да е видял магичната гледка, която сънуваше всяка нощ?  Не, не, не! Стократно не! Йнг беше орел! Йнг беше царят на небесната шир! Орлето беше хищник, от когото всички трябваше да се боят!

От какво се боеше той? Да не падне?  А нима беше готов да чака още, да измъчва свободолюбивата си душа, да потиска инстинкта, който шепнеше настойчиво в съзнанието му, че трябва да разпери криле и да полети… Нима наистина беше готов да чака? Определено не! Дали ще падне? Надяваше се, че не защото вече тичаше стремглаво към ръба на отвесната скала и за разлика от предишните пъти….този път той не се спря!

Усети как вятърът разроши перата му, докато Йнг падаше в пропастта… 1, 2, 3…10 секунди минаваха бавно, мъчително… Орлето беше направило избора си, беше готово да срещне твърдата земя, когато погледна към небето… Небето беше неговият дом, за Бога! Домът, който отказваше да напусне! Напрягайки цялата воля, която имаше Йнг разпери криле….

Разпери криле и полетя!

Leave a comment

Name
E-mail
Website

Comment