fbpx

Rise up! / Изправи се!

Rise up! / Изправи се!

Rise up! / Изправи се!

You feel it, don’t you? You feel it as the darkness invades slowly but steadily every single fiber in your body…You can feel every star, shining on the beautiful night sky, disappear under dark, stormy clouds just as your hopes and your dreams…

So you gave up, huh? You couldn’t resist the tension? You couldn’t resist the sequentially trail, which live put you through? You let the doubts conquer your soul? You suffocated the hope with your own hands, in your soul’s darkest corner?

And now what…? You have given up, I understand… You couldn’t resist, I understand…But I don’t understand ‘till when you are going to lay there, staring at the blank, dark, night sky! I do not understand ‘till when you are going to let that darkness live within you! I don’t understand until when you are going to self-pity yourself! Get up! Get up! Get up!

Rise up and look yourself in the mirror! What do you see? Yourself? No damn way! You see a creature, fallen down because of the life’s obstacles! Please, explain to me, who promised you that it would be easy? Who promised you that there wouldn’t be difficulties on your way? Who promised you that these difficulties wouldn’t seem impossible to be overcome? Who promised you that you would win every fight? Who promised you that you would change the world! Tell me who! Tell me!

Or…better don’t! Answer yourself! You should explain to the proud human who sleeps somewhere, suffocated by the hopelessness! Answer him! Show him what you are eager to turn him into! Show him what happens after an insignificant failure…Yes, yes, my bad, you would say, that you have been strong for long enough.. You would say that you are human, that you have your limits… You are right, yes, I understand…But after you have gotten up on your feet 100 times, you are going to get up one more time, two more times, three more times…as much times as necessary! After you have gotten up once, you had chosen to get up every single time! Don’t you dare give up the fate, you have chosen on your own!

No, please, don’t look at me as if u can make me burst into flames! It is useless! I speak in the name of your consciousness… You don’t have to burn down neither me, neither it…but you should burn down that darkness, which you still shelter within your body…  Are you going to give up now? Are you going to show all those who believed in you, that you are unworthy of their support? Are you going to show yourself that no matter how strong and tough you thought you were, you are just a simple, weak, little human? Answer me! Are you going to do this NOW?

You say “No”…Alright then. You answer me abruptly with “NO!”…Then get up, human! Get up and BE!

________________________
Български
________________________

Усещаш я, нали? Усещаш как тъмнината завладява бавно всяка една фибра от тялото ти… Усещаш как една по една, звездите от небосклона, символ на надеждите ти, на мечтите ти, изчезват безследно зад булото от черни буреносни облаци…

Подаде се значи, а? Не успя да издържиш на натиска? Не успя да издържиш на поредното изпитание? Позволи на съмненията да окупират душата ти? Удуши надеждата собственоръчно в най-тъмния ъгъл на душата си?

А сега какво…? Предал си се, разбирам… Не си успял да противодействаш, разбирам…Ала не разбирам докога ще лежи там, вперил очи в обвития в черни облаци нощен небосклон! Не разбирам докога ще позволяваш на тъмнината да завзема ума ти! Не разбирам докога ще се самосъжаляваш! Ставай!  Ставай! Ставай!

Стани и се погледни в огледалото! Какво виждаш? Себе си? Абсурд! Виждаш едно същество, подало се на натиска на живота! Обясни ми, ако обичаш, кой ти обеща, че ще е лесно? Кой ти обеща, че няма да срещаш трудности по пътя? Кой ти обеща, че те няма да ти се струват непреодолими? Кой ти обеща, че ще печелиш всяка битка? Кой ти обеща, че ще промениш света? Кажи ми кой! Кажи ми!

Или по-добре…недей! Отговори на себе си! На теб самия, който спи някъде дълбоко, задушен от безнадеждността! Отговори му! Покажи му в какво си готов да го превърнеш! Покажи му какво се случва след един мъничък провал… Да, да, прости ми, ще ми кажеш, че си бил силен достатъчно дълго, че си човек, че имаш своя лимит. Прав си, да, разбирам… Ала след като си се изправил 100 пъти, ще се изправиш още веднъж, още два пъти, още три пъти….още колкото пъти е необходимо! Щом си се изправил веднъж, ти си се обрекъл да се изправяш всеки път! Не смей да се отмяташ от съдбата, която сам си си избрал!

Не, моля те, не ме гледай тъй, сякаш можеш да ме накараш да избухна в пламъци! Безполезно е! Аз говоря от името на твоята съвест…Не мен, не нея трябва да изпепелиш, а тази тъмнина, която все още приютяваш в тялото си… Сега ли ще се откажеш? Сега ли ще покажеш на всички онези, които вярваха в теб, че не си достоен за подкрепата им? Сега ли ще покажеш на самия себе си, че без значение за колко силен се смяташе, ти си един обикновен, слаб, нищожен човек? Отговори ми! Сега ли?

Казваш не…Добре тогава. Щом отвръщаш с категорично „НЕ!“ ….Стани, човеко! Стани и бъди!

 

Leave a comment

Name
E-mail
Website

Comment