fbpx

Inner Doubts / Съмнения

Inner Doubts / Съмнения

Inner Doubts / Съмнения

It is the same with you from time to time, isn’t it? Certainly you do your best in order to fight it, to burn it down, to chase it away, to forget about its existence…But no matter the efforts, no matter the bloody war you fight inside yourself, the doubt somehow manages to conquer your thoughts again…

Usually it happens late at night after you have had several long exhausting days, right? You pray for the blessed sleep to hug you and carry you away as soon as possible…You hope that you will lay your head on the pillow and in the morning you will wake up more determinate, more passionate and energetic… You let yourself dream about the future, you start planning the next important event u have to organize…u dream for a deserved rest… You are already falling asleep, smiling, overwhelmed by your own success, which you have visualized in your thoughts and dreams… And in that exact moment as if waiting somewhere in a cunning ambush, the doubt appears from the darkest corner of your soul and in no time spreads his poisonous thorns through your whole being…

Suddenly all your fears, no matter if you are aware of them or not, stand tall, somehow threatening and eery in front of you, putting your willpower on a trial… Their cocky sinister smiles spread their poison through your body, destroying all the hopes, all the dreams, all the positive thoughts until there is nothing more than a devastated desert…

…Why are you still fighting…?

…What exactly are you expecting to achieve…?
… Do not you put too many efforts in it…?
…Would reach the happiness, you dream about, in the end…?
…Can’t you just give up…?
…Why do you continue persisting…?
…Do you have the skills needed…?
…Are you really capable enough…?
…Аre you sure you can handle it…?
…Is it worth it..?
…Do I deserve it…?
…For what I need it…?

Only provoking questions, which slowly but steadily tear apart your soul… Questions, each of which, slowly kills the motivation left… Questions, which answers, however, you have already found. Fears, you have long ago overcome, in order to be who you are now…

Are you really going to give up now? Are you really going to stop running before the next success? Are you going to betray yourself? Are you really going to sacrifice all the efforts, all the sleepless nights, all the labor? Are you really going to let the doubt refract your willpower, your resistance? Are you really going to kneel in front of several irreasonable fears?

Of course not…that’s why you are still here, right…?

И на теб ти се случва от време на време, нали? Със сигурност  и ти даваш всичко от себе си да го пребориш, да го изкорениш веднъж завинаги, да го прогониш, да забравиш за съществуването му… Но въпреки всички усилия, въпреки жестоката борба, която водиш със самия себе си, съмнението някак успява пак да се прокрадне в съзнанието ти…

Обичайно се случва късно вечер след поредица от дълги и уморителни дни, нали? Молиш се благодатния сън да те притегли в прегръдките си възможно най-бързо, да отпуснеш уморено глава върху приятно миришещата възглавница, а на следващата сутрин да се събудиш по-устремен, по-вдъхновен и енергичен… Впускаш се в мечти за бъдещето, плануваш следващото значимо събитие, бленуваш за заслужена почивка…Унасяш се с усмивка на лице, опиянен от пожънатия успех, който си видял в мислите и най-съкровените си мечти… И точно в този момент, сякаш чакащо някъде в засада, съмнението неочаквано изскача от най-тъмното ъгълче на душата ти и за отрицателно време разпростира отровните си бодли из цялото ти съзнание…

Изведнъж всички твои съзнати и несъзнати страхове се изправят пред теб, зловещи и заплашителни, изпитвайки силата на волята ти… Самодоволните им зъбати усмивки разпростират отровата си из цялото ти същество, унищожавайки с един замах всички надежди, мечти, позитивни мисли, докато не оставят след себе си мрачна, опустошена пустиня…

…Защо се бориш…?

…Какво точно очакваш да постигнеш…?
…Не влагаш ли твърде много усилия…?
…Ще получиш ли търсеното щастие накрая…?
…Не може ли просто да се откажеш…?
…Защо продължаваш да упорстваш…?
…Имаш ли нужните умения…?
…Нима си достатъчно добър…?
…Сигурен ли си, че ще се справиш…?
…Заслужава ли си…?
…Заслужаваш ли го…?
…Какъв е смисъла да го правя…?
Все провокативни въпроси, които бавно разяждат душата ти… Въпроси,  всеки от които, убива малко по малко и капката останала мотивация… Въпроси,  на които, обаче, отдавна си намерил отговор. Страхове, които отдавна си преборил, за да стигнеш дотук…

Нима ще се предадеш точно сега? Нима ще се пречупиш точно преди поредния успех?  Нима ще предадеш себе си? Нима ще захвърлиш на вятъра всички положени усилия, всички безсънни нощи, всичкия къртовски труд? Нима ще позволиш на съмнението да пречупи волята ти, упоритостта ти? Нима ще сведеш покорно глава пред няколко неоснователни страхове?

Разбира се, че не, затова все още си тук, нали…?

Leave a comment

Name
E-mail
Website

Comment