fbpx

Човек / Human

Човек / Human

Човек / Human

Извинявай,

уважаеми читателю, би ли ме погледнал за малко? Иска ми се да ми кажеш защо опитваш да избягаш от миналото си. Защо мислиш, че можеш да го погребеш нейде дълбоко и да го забравиш? Да го игнорираш, да го изтриеш от съзнанието си?

Защо,

вече уж израснал духовно, отказваш да признаеш, че душевно си бил някога малък, плах и твърде несигурен в собствените си възможности? Защо вместо да се превърнеш във великан, приемайки, че онова, жалко според теб същество, от преди 2 години си ти самият,  предпочиташ да останеш джудже и да играеш ролята на родения силен характер.

Нека да сме честни, скъпи читателю, силните характерни никога не са дар свише. Те винаги се изграждат лека-полека, бавно, постоянно, с цената на много лишения и себенадмогване.  Защо вместо да се гордееш с пътя, който си извървял, с важните неща, които си успял да пожертваш, ти се срамуваш от себе си? Защо вместо да опитваш да помогнеш на другите, ти ги съдиш тъй сурово, сякаш опитвайки да ги прекършиш? А, да, разбира се, ще кажеш, че теб никой не те е жалил, никой не ти е спестил подигравките, униженията, задушаващия срам…

Отмъщаваш уж на света за страданията, които ти се е наложило да преживееш, ала в същото време обричаш и други невинни души на същата болезнена съдба, на същите изпитания, на същото бездушие, което в момента е завладяло душата ти… Умишлено обричаш на вечна тъма дори светлината на онези кротки, чисти души, които ще опитат да ти дадат цялата любов на света, а ти с един рязък жест ще стъпчеш тъй ценния дар пред очите им…убивайки мъждукащите искрици в тях…

Защо?

Защото ти се иска да беше успял да се пребориш с живота по-бързо? Защото ти се иска да не беше така изкушен от желанието просто да избягаш от миналото си аз…да не виждаш укора в очите му за „силния характер“, който си развил у себе си… Съзнаваш, че никога не би се гордял със себе си. Да, преодоля трудностите. Да, пожертва много. Да, успя, ала какво, мили читателю? Остана без душа… Плати най-високата цена…Ала усещаш празнината в себе си, нали? Често мислиш какво би могло да бъде различно, ако бе взел различно решение в един или друг момент… Често ти се иска да върнеш времето, да промениш това, което си…

Плачеш ли?

Плачеш. Значи все пак успях да достигна до теб… Значи все пак не си загърбил напълно миналото си…Явно все още някъде в душата ти гори човещина… Прости, че се радвам на сълзите ти, ала съм благодарна! Благодарна съм, мили читателю, че си все още нейде там! Че си все още човек! Че все още има надежда!

Никога не е късно за човек да се промени, да обяви война на грозния свят и да се бори, разпространявайки по малко от своя собствен огън. Хайде, подай ръка, да вървим!

____________________
English
___________________

I beg your pardon,

my fellow reader, but would you mind looking at me for a second? I would like to hear why you keep up trying to run away from your past. Why do you think that you can bury it somewhere deep and forget it? To ignore it, to erase it from your mind?

Why

when you are considered to have grown up spiritually, you refuse to admit that you have also been small, scared, too insecure in your own potential? Why instead of being a warrior, accepting who you are 2 years ago, you prefer to remain a dwarf, playing the role of the born tough character?

Let us be honest, my fellow reader, the though characters are never God’s doing. They are always built slowly but steadily and they require sacrifices. Why instead of being proud of the way you have walked, instead of being proud with the things you have sacrificed, you are still ashamed of yourself? Why instead of trying to help others, you judge them so severe as if trying to break them down? Oh, yes, of course, you would say that there was no mercy for you….No one kept you safe from the bullying, from the humiliation, from the suffocating shame…

It seems as if you are trying to revenge the world for your suffering, but at the same time, you doom lots of innocent souls to the same painful fate, to the same trails, to the same abrupt, which now rules your soul… You intentionally doom to eternal darkness all those pure souls, who will try to give you unconditional love, which you will tear apart right in front of their eyes, killing the sparkles in them…

Why?

Because you wish that you had fought the life earlier…Because you wish that you weren’t that tempted by the desire to run away from your past…to not see the blame in his eyes because of the “though person” you have turned into… You realize that you would never be proud of yourself. Yes you overcame the obstacles. Yes, you sacrificed a lot. Yes, you succeeded so what, my dear reader? You are soulless now… You pay the highest price…You feel the abyss inside of you, don’t you? You often think what could have been if you have made a different decision in one or another moment from the past…You often want to turn back the time so you could be able to change what you are…

Are you crying? You are crying. So I still managed to reach you…So you didn’t completely turn your back on your past…Obviously there is still something human in your stone soul…Forgive me for smiling at your tears, but I am grateful! I am grateful, my fellow reader, that you are still there! That you are still human! That there’s still hope!

It is never too late for one to change, to declare war to this ugly world and to fight, spreading his inner flames to everyone around him… Come on, give me your hand and let’s go!…

Leave a comment

Name
E-mail
Website

Comment